За ползата от ориенталския танц
Ориенталският танц би бил живо предизвикателство за всяко тяло, за всяка душа, въобще за всяка жена без значение от възрастта, физиологичните данни и особености или нейните професионални и лични отговорности. Тъй като върлува погрешно впечатление, според което този танц се свързва с по-пищни женски форми, бих искала да го опровергая с аргумента, че този вид танц, както и танцът в останалото си многообразие е техника. Преподадени с нужната грижа и внимание, по правилния и отговорен начин, които учителят е длъжен да окаже индивидуално на всеки желаещ, движенията в ориенталския стил пасват на всяко тяло. Разбира се, по закръгленият вариант на женско тяло е облагодетелстван, защото по-слабите тела, каквото е моето например, трябва да полагат четирикратни усилия, за да пресъздадат движенията в съответния мащаб т.е. да изглеждат максимално обемни и големи, за да окажат необходимия визуален ефект. Въпрос на време и практика е движенията да бъдат запаметени, усвоени и пресъздадени в максимално адекватния им вариант. Трябва да се има предвид, че тялото помни самостоятелно всяко ново движение, с което сме го изкушили да го запознаем и научим.
Ориенталският танц води началото си от Египет, техниката включва движения от древността, усъвършенствали се в продължение на хилядолетия. Както споменах по-горе, подходът трябва да е индивидуален към всеки ученик и според неговата душевност, физически възможности и цел на посещение на занятията. Тъй като танцът е динамичен и изисква непрестанно преливане между движенията, както и тяхната смяна, те трябва да се учат постепенно с внимателен подход, за да се избегнат травми. Изисква се добра координация, тъй като във всеки един момент, отделни части на тялото извършват независими движения, при което една част от тях се стяга, докато други са отпуснати.
Ориенталският танц е специфичен, защото изцяло работи с изолации на отделните части на тялото – главно между горната и долната му част и включва натоварване на абсолютно всички групи мускули.
Например, при движенията на корема с т.н. вълни или ондулации, чрез контрахиране на трите вида коремни мускули в определена последователност и посока, оформящи някои красиви базови движения, се постига тяхното дълготрайно укрепване.
Използването на ръцете е най-трудната част в танца, а при тази тяхна активност се заздравяват съответните мускули на ръцете и раменете. Аз лично наблягам на тази област почти във всеки час, защото ако съответната жена има мощни и технически добре издържани движения в долната част на тялото си, дори и в горната - в областта на гръдния кош, а ръцете се шляят, с извинение, без цел и посока в пространството, цялостта, симбиозата и красотата на изпълнението й за жалост се нарушават. Ръцете се движат непрекъснато в абсолютно всякаква пространствена траектория и в този смисъл, за да не се уморяват прекалено, следва да се използват гръбните мускули, което от своя страна стимулира тяхното активно развитие и стабилизиране.
И тъй като това е танц, концентриран изцяло в долната част на тялото, която според източната философия и погледнато от духовна перспектива се води изцяло мъжка, като съдържаща предимно „ИН“ енергии, огромен оздравителен ефект върху тази част на торса оказват т.н. вибрации. В нашия танц се обозначават с термина „ШИМИ“, което преведено от египетски означава именно това – вибрация. Вибрациите в областта на ханша и таза мога да сравня с вълшебен и лековит енергиен балсам за тази много важна, а в редица случаи и проблемна част от физиологичната система на дамите.
При шими движенията непрекъснато се използват бедрата и коленете. А в много случаи рязкото и отривисто стягане на дупето, чрез участието на бедрените мускули, за да се акцентрира определен тип движение, е резултат от сгъване и опъване на коленете от базова флексибилна позиция.
Без да изпадам в подробности около историята на съвременния ориенталски танц, което ще бъде акцент в друг материал, бих искала да кажа, че той се изпълнява предимно на пръсти. За да се запази нужното равновесие, трябва да тренираме предварително мускулите на глезените и прасците си, което се постига чрез нарочно подбрани техники.
Обобщавайки кратката рецензия, която изложих, бих искала да наблегна и на общия ефект от заниманията с ориенталски танци:
Те се явяват изключително полезни за подобряване на гъвкавостта ви, подпомагат ви да се чувствате отлично в кожата си и да започнете да обожавате тялото си, правят стойката и движенията ви максимално женствени и грацилни. Самочувствието, себеприемането и свободата в себеизразяването на своя уникален стил е главна и неизменна цел и неотменен резултат по време на обучението. Въпреки че тренировките са интензивни, все пак това е танц и душевният комфорт, който учениците изпитват са задължително гарантирани. Надявам се резюмираният вариант на идеята за ползите от ориенталския танц да бъде достатъчно полезен, като пръв, любопитен поглед, който може да ви отведе на мястото, което винаги сте търсели.